Формирането и развитието на научното познание се извършва с помощта на определена активност на изследователската мисъл и зад всяка познавателна стратегия стои определен тип методология, която определя посоката на човешката познавателна активност
Гръцкото понятие "метод", което често се превежда като "път" или "посока", има едновременно смисъла на "следван в изследователската стратегия път" и "разрешаване на проблема". Този смисъл е като че ли водещ за теоретическото мислене на новото време, но осъзнавам по-скоро като форма на рефлексия над научното познание. Подобна методология има за цел да ориентира движението на мисълта към несъмненото, към надеждно и истинно знание. Познавателната дейност трябва да се ръководи от съзнателно формулирани правила, които освобождават присъщата на човека познавателна способност.
В книгата си "Думите и нещата" френският философ и историк на културата Мишел Фуко (1926 - 1984) пише, че през 16. век се е смятало, че светът е покрит със знаци, които човешкото познание трябва да дешифрира.
В изследванията върху природата на човешкия език през 16. - 17. век може да се открие копнежът по една отдавнашна човешка мечта - вярата, че може да бъде открит онзи праезик на човека "lingua Adamica", в който думите за изразявали нещата - т.е. техните имена са съответствали на истинската им същност, такава каквато е била в деня на сътворяването им. Характерно за подобно вярване магика има единствено за цел да утвърди властта на човека над света доколкото знаенето и изричането на истинските имена на нещата е всъщност знак, че ние можем да ги "повикаме", да ги "отделим" и да се "разпореждаме" с тях.
Това вярване е отразено най-добре в начина по който се запознаваме с други хора - на тях даряваме името си като знак на доверие доколкото чрез него даряваме нещо от същността си и така можем да бъдем повикани, т.е. да бъдем в тяхна власт.