Първичният акт на отношение между нас и съществуващото е закрепен в акта на възприятие. Според американския психолог Джерън Брунер, възприятието изисква акт на категоризация. За да бъде закрепено в съзнанието ни като познато, възприетото трябва да отнесем към някакъв клас, вид, род или събитие. За да го свържем и идентифицираме спрямо вече съществуващо у нас знание и да го подредим по "рафтовете" на паметта, за да не бъде загубено.
Една от основните черти на човешкото познание е неговата целенасочеонст - то е винаги познание за нещо и по отношение на нещо
Философското съзнание, казано с думите на Аристотел, се стреми към "цялостно осмислен предмет" (предметът, взет в неговата цялост). Съгласно подобна постановка, теоретическото знание за битието (т.е. знанието за "пределните основания на нещата") е всъщност изконният стремеж на философията към "истиннознание".
Процесът на познание, разбирано в най-широката му форма, можем да разглеждаме първоначално като преход от незнание към знание. Този процес изисква обособяването на специфична вътрешна организация на възприятието (т.е. организацията на неговото съдържание и превръщането му в знание).
Философското познание е стремеж към постигане на пълнотата на крайното определение на предмета и в същото време към общозначимост. Това е още стремеж към пълнота, както към познанието на едното, така и към познанието на многото; както в познанието на крайното, така и на безкрайното.
Познанието се стреми към пълнота и общовалидност.