Всеки човек се е запитвал "Какво представлява светът, който обитаваме?". Този въпрос се е задавал от древни времена.
В епохата на политеистическите религии, космогонията (раждането на космоса) като правило било представено представено под формата на теогонията (раждането на боговете). Такъв теогонически разказ нин е представил древногръцкият поет Хезиод в своята поема "Теогония".
Митическото сътворяване включва най-малко 3 ролеви компоненнта - творен обект, източник и творящия субект. Често се включва и четвърти елемент - културния герой. Обикновено митологичния разказ ни представя подвизите на героя, който побеждава в двубой, надхитря и осмирява пазителя на природни или културни предмети и ги похищава за да са от полза на хората (пр. Прометей).
Космогоничните митове ни показват една сюжетна линия, която се осъзнава като преобразуване на хаоса в космос (т.е. преход от първичното състояние на неподреденост към порядък). Митическите персонажи, които символизират хаоса биват заточени и оковани в някоя крайна част на митическото пространство.
Първите гръцки философи изпитват силното влияние на древните космогоничнии митове и взаимстват:
- Представата за първоначалното безформено състояние на универсума
- Мотивът за отделянето, често по насилствен път, на небето от земята (мъжкото и женското начало)
- Еволюцията съм все по-ясно изразен порядък и възцаряването на светоносен, разумен и справедлив бог (Зевс)
- Мотивът за периодическата гибел и новото раждане на космоса
Всички тези мотиви могат да бъдат открити в повечето досократически философски системи. Те търсят онова вечно, неизменно и действително лице на съществуващото - субстанциалното начало, което е:
- Едновременно порядък и справедливост - общият корен за разбирането на физческо, етическо и политическо
- То не притежава количествена или качествена определеност, а е неограничена, недетерминирана и несъщностна безпределност