Това е феномен, неотделим от човека и той е средство за обмяна на информация.
Животните обменят помежду си звуци и телесни движения, чрез които предават жизненоважни движения (за опасност, достъпност, отдалеченост и т.н.).
Човешкият език не се изчерпва с предването на информация важна за съхраняването на биологичния живот, а и способността за образуване на твърдения за миналото, настоящето и бъдещето; за възможното и невъзможното; за действителното и въображаемото.
Речта е винаги насочена към някого с когото или на когото говоря за нещо. Както езикът, така и познанието са насочени към един обект, т.е. към нещо, което се мисли като външно за самия речеви или познавателен акт.
Дори когато говоря сам на себе си аз разговарям със себе си като с "друг".
Ако българският език разполага само с една дума за "бяло" и описва нюансите му чрез добавяне на определения, то езикът на ескимосите разполага с множество различни думи за означаване на този цвят.
Съществува една взаимна обусловеност между културата и езика. От една страна езикът е онзи, който прави "видима" или разбираема културата и посочва нейните граници, а от друга - културата е тази, в която езикът съществува действително, получава своите съдържания, изгражда се и се развива.
Границите на моя език означават границите на моя свят - Лудвиг Витгенщайн (1889 - 1951г.) в "Логико-философски трактат"