- Според хипотезата на Чарлз Дарвин, който е живял 1809-1882, в основата стои принципа на еволюцията, описан в книгата" Произхода на човека и половият подбор"
- Според "Библията", човекът е сътворен от Бога, като Божий образ и подобие.
- Води началото си от библейския, но на човека му е дадена активната способност, не само да познава, света и себе си, но да променя както Света, така и себе си.
В съчиението "Светът като воля и представа" той казва, че както няма субект без обект, така и няма обект без субект. Въз основа на тази съотнесеност се изгражда светът като "представа". Шопенхауер посочва 4 класа от познавателни представи или обекти.
- Емпиричните - дадените в сетивнния опит
- Абстрактните представи - понятията
- Априорнинте (извън опитните) форми на нагледа - пространството и времето
- Субекта на волята
Шопенхауер различава 2 вида познание: обикновеното, насоченото съм света, което е инструмент на волята за удовлетворяване на телесните потребности и висшата форма на познание, чрез която се придобива знание за неизменните идеи, в съответствие с които се формират равнищата на обективиране на волята (това познание има непосредствен характер и е достъпно само за гения)
Животът е страдание. Човешките потребности и нагони предопределят една неизменна незадоволеност, която кара човека да страда. Ако стремежът се пректрати, тогава идва скуката, която е по-лоша и от страданието.
Действителното преодоляване на страданието е във отричането на волята за живот, аскезата, доброволната бедност и девственост, бягството от света.
Фридрих Ницше (1844 - 1900г.) поставя в центъра на своята философия понятието живот. Животът е действителният субект, около който се движи всичко останало. Разумът не е нещо самостоятелно, а е инструмент на живота. Основната проява на живота е волята за власт т.е. стремежът за убеждаване на срещустоящите сили.
Самоутвърждаването на жизненото начало означава абсолютна автономия. В лицето на свръхчовека, стоящ отвъд доброто и злото, Ницше открива действителния субект, който съвършено свободно прилага своята воля за власт и съгражда един свят изцяло положен върху позитивни ценности.
Анри Бергсон (1859 - 1941г.) - животът принципно се различава от материята и духа, които налични сами по себеси са продукти на разпада на жизнения процес. Универумът съществува и се движи напред благодарение на жизнения порив. Тази жизнена сила не е обвързана с нищо физическо и се изразява различно в различните сфери на битието. Тя задава всяко жизнено действие.
Човекът, върхът на развитието, осъществяван от жизнения порив, като творческо същество активно влияе върху по-нататъчното разгръщане на цялата жизнена сфера.
Зигмунд Фройд (1856 - 1939г.) говори за безсъзнателното и либидото (половия нагон). Сублимацията представлява преобразуването на енергиите на безсъзнателните влечения в полза на социалната активност и културното творчество, а изтласкването е основна причина както за личните, така и за социалноте неврози и комплекси.
Той може да се абстрахира от самия себе си, от личната си субективност и да се насочи към онова, което е дадено обективно. Може да наблюдава и самия себе си като обект доколкото е живо същество, разумно, политическо и т.н. Човекът обаче може да схавща самия себе си като възможност. Тук става дума за личното и субективно битие, нарично екзистенция, а централна тема става свободата и самоопределянето.
- Сюрен Киркегор (1813 - 1855г.)
- Мартин Хайдегер (1889 - 1976г.)
- Жан Пол Сартр (1905 - 1980г.)